Бутик "Ален Мак" - ръчна изработка на бижута от естествени камъни и минерали. Купете си Вашето бижу!

Откритията на съвременната и средновековната медицина за естествените камъни - минерали

Прочети всички статии за кристали и минерали


Откритията на съвременната и средновековната медицина за естествените камъни - минерали кристали Средновековна народна медицина или магия

Спектърът от традициите в древната народна медицина, вярата на античния свят в планетите и средновековната мистика, които в днешно време са живи в лечебните методи на езотериката, е широк; тези връзки често се изясняват едва при втори или трети поглед, за някои от клерикалните традиционалисти те са неприятни, защото оголени от някои символични трактовки ни препращат единствено към най-ранните извори.
Където и да са се занимавали и се занимават с тази тема, на естествените камъни се приписват определени сили, които при определени условия биват предавани на техния притежател или носител, на лечители и страдащи. Тук става въпрос както за положителни, така и за отрицателни сили. Като пример за второто нека си припомним всички големи и прочути диаманти, които са донесли на притежателите си всичко друго, само не и щастие.

Действието на минералите се усилва, когато между камъка и неговия собственик съществува особена връзка, например когато той е негов зодиакален камък, но също и когато се носи като религиозен талисман или гривна. Тук не трябва да забравим, че древните култури, при които скъпоценните камъни се ползвали с голямо уважение, са същите онези култури, които се занимавали със зодиакалните знаци на слънчевата година, а това значи и с различните житейски съдби на човека. Една от най-важните находки на астроархеологията, т. е. археологията, която се занимава с астрономията на древните народи, са египетските саркофази. Вътрешната страна на капаците им е украсена с небесното колело и познатите ни зодиакални знаци, табанът на храма на Хатор 6 Дендера с прекрасен зодиакален релеф; върху пода на ранноеврейскта синагога Бет-Алфа има зодиакалната мозайка, която в християнски времена намира късен аналог в абатството Дормицио в планината Цинсберг.

В много древни митове, не само в Египет, слънцето олицетворява принципа на мъжката съзидателна сила, неговият цвят е червеният; луната, Марс и Юпитер са приятелски настроени към него, Венера и Сатурн са негови врагове. На слънцето в царството на минералите съответства рубинът, който проявява лечебните си свойства при импотентност, сърдечни страдания, загуба на кръв, туберкулоза, висока температура, липса на апетит, диабет и суха кашлица.
Луната, която владее водата и моретата, се свързва с перлата, която действа против астма, туберкулоза, кашлица и душевни разстройства.
Олицетворение на Марс са коралите, които не само при римляните са били широко разпространена муска, а и до днес са съставна част на не една броеница. На тях се приписва благотворно влияние при хроническа треска, затруднено дишане, незарастващи рани, жълтеница, морбили, недостиг на кърма, венерически болести, преждевременно семеизхвърляне, епилепсия и диабет, както и при сложни фрактури на костите.
Смарагдът се свързва с Меркурий, за него се твърди, че помага при камъни в бъбреците, колики, левкодерма, говорни или слухови увреждания, жълтеница, подуване на вътрешни органи и смущения в храносмилането.
С Юпитер, учителя на боговете и двигателя на вселената, се свързва жълтият сапфир, той стимулира отделянето на храчки и помага при астма, обща слабост, спастично повръщане, проказа, апоплексия и тумори.
Диамантът е подчинен на Венера, той е лечебно средство против туберкулоза, затлъстяване, при оплаквания от повишено съдържание на холестерин, смущения на жизнените функции, стомашни разстройства, парализа, недобро кръвоснабдяване, анемия и жълтеница. Сатурн се свързва със сапфира, който помага при хроническа треска, астма и тежка хрема, епилепсия, възпаление на нервни влакна и болки в ставите.

Съвременното езотерично природолечение обаче не се опира само на камъните, които се свързват с планетите или зодиакалните знаци, под които са родени пациентите. Хиацинтът, който принадлежи към цирконовата група, се прилага при остър гастрит, туберкулоза, жълтеница, ревматизъм, отичане на матката и загуба на вкусовите усещания, хризоберилът тъй нареченото котешко око при кожни болести и ревматизъм, ахатът при сърдечна слабост, очни оплаквания, кашлица с кървави храчки и бяло течение.
Аметистът се смята за любимия камък на астролози и литотерапевти, за него се твърди, че възстановява електрохимическото равновесие в организма, премахва безпокойствие и страхови психози и има пречистващо действие, което се отразява както върху нервната система, така и върху душевното състояние. С което безсъмнено се затваря кръга между магията и медицината, астрологията и култа, включително и християнския. За уравновесяване на електромагнитните полета в организма и общо успокояващо действие се препоръчва берил с цвят на аквамарин. Подобно въздействие върху електромагнитните полета се приписва впрочем и на кехлибара, който до днес е запазил значението си в различни области на приложение като „камък за захапване“, когато децата изкарват първите си зъби, като афродизиак и средство за душевно равновесие.

Хелиотропът съхранява и подобрява зрението, той помага при анемия и менструационни кръвоизливи, гранатът действа кръвоспиращо и е лечебно средство при образуване на камъни във вътрешните органи, нефритът се прилага при бъбречни заболявания, освен това той способства за издръжливостта и дарява с дълъг живот. Карнеолът помага при висока температура, лапислазули при хемороиди, жълтеница, туберкулоза и безсъние. От него се приготовлява и мехлем за очи. Лечебните свойства на малахита се съдържат в народното му название „бъбречен камък“, той се прилага при възпаления на бъбреците и на околобъбречната област както и при камъни в бъбреците.

Лунният камък се препоръчва при температура, главоболие и високо кръвно налягане; различните кристали на кварца възстановяват електрохимическото равновесие; серпентинът лекува стомашни разстройства, тиф и високо кръвно налягане; топазът още при древните римляни се е използвал като муска против заболявания в гръдния кош и корема, така се прилага и до днес. Турмалинът лекува класическите венерически болести, жълтеница и туберкулоза, той е и средство против безплодие и заболявания на матката. Тюркоазът пречиства кръвта и помага при главоболие и очни болести. Цирконът пък е лечебно средство против повишена нервност, гастрит, кашлица и ревматизъм, освен това възбужда апетита.

Терапията на езотеричната медицина с естествени камъни носи определено медитативен характер, тя изисква от пациента много търпение, а от лечителя пълно внимание към болния. В повечето случаи при комбинираното прилагане на различни камъни се изисква съблюдаване на сложни правила, винаги обаче задълбочено вглеждане от страна на пациента в структурата на собствената си душа, обръщане към проблемите си, воля за интегриране на неговата същност в космическия ред. По всичко личи, че поне в някои области съвременният човек проявява готовност да се подложи на обучение и по този начин постепенно да се доближава отново към средновековните знания за съотношението между създанието, от една страна, и твореца и сътворението, от друга. Нищо, че засега все още малцина се решават да тръгнат по този път, че по-голямата част от човечеството поне в промишлено развитите държави предпочита да се доверява на академичната медицина с нейните уреди и апарати. Но дори и тук се забелязват, вече наченки на убеждението, че едното не винаги изключва другото и че съвместните действия на академичната медицина и природолечението твърде често водят до убедителни резултати.

Надменната усмивка, с която някои защитници на академичната медицина се подиграват на лечението със скъпоценни камъни, не е в състояние да заличи придобитите в продължение на хилядолетия знания. Нали и руските изследователи, които преди години снимаха аурата на растения и твърдяха, че те могат да изпитват страх или радост, бяха възнаградени първоначално с много пренебрежение и присмех. А колко скоро след това хората се научиха да измерват електрическите сигнали на организма с електроенцефалограми и електрокардиограми и да наблюдават ембрионите в утробата на майката. Не са ли кристали, които се използват като проводници на електрически импулси в компютърната промишленост и в радиотехниката? Обикновеният човек днес почти нищо не разбира от техническите методи, които са в основата на тези уреди, но той ги приема като нещо естествено.

Древните и средновековните лечители едва ли са притежавали фундаментални познания за възможностите на кристалите или за химическия състав на скъпоценните камъни, въпреки това те както шаманите или знахарите в други културни кръгове са разбирали тези тайнствени и невидими сили или поне са допускали, че съществува възможност да се влияе върху собствените сили на организма.
Защо иначе древните култури биха почитали камъните, защо са им приписвали магически сили и лечебни свойства, защо са смятали, че съществува тясна връзка между тях, боговете и демоните? Европеецът вероятно трудно ще приеме, че би могъл да се лекува чрез хармонизация на електромагнитните трептения; но фактът, че народи с древна култура не само в Далечния изток, Южна Америка и на тихоокеанските острови са вярвали в това безусловно, би трябвало поне да ни накара да се замислим.
Когато цветните светлини от кристалите, т. е. определени части от спектъра, навлизат в аурата на човека, по мнението на някои течения от съвременната интегрална медицина се получава свръхсензибилизация, която при безотговорно отношение може да предизвика смущения; но когато лечителят и пациентът правилно се отнасят към лечебния метод и вътрешния строеж на живота, тя може да подпомага лечението или самолечението. Прилагането на лечебни кристали следователно изисква, като всички усилия на лекаря, високо чувство за отговорност, а шарлатанството и опитите на самозванци могат не само да останат без последствия или дори да влошат състоянието на болния, те вредят и на доброто име на знанията, дошли до нас от прастари времена, и подлагат сензитивно надарените хора на несправедлив присмех.

Тялото и душата, плътската и духовната плоскост на съществуванието ни са свързани не само в религиозните представи, не случайно се обръща все по-голямо внимание и на психосоматичните заболявания, въпреки че академичната медицина не винаги знае как да се справя с тях.
Приложението на кристалите за лечебни цели се извършва на две равнища: от една страна вътрешно с прахове, отвари и екстракти или с мехлеми, а от друга чрез светлинните трептения, които въвеждат ред в електромагнитното поле на пациента и по този начин укрепват неговата способност за самолечение, т. е. чрез външен контакт. Св. Хилдегард използва и двата пътя, и то въз основа на по-старите познания, които са й станали извести, на интуицията си и на знанията, които вероятно е почерпила от виденията си.
Използването на стрити скъпоценни камъни е била разпространена практика чак до края на XVIII век. Убедително доказателство за това са надписите върху старите аптекарски съдове, които до ден днешен са притежание на много манастири, а също и текстовете в древните медицински книги. Естествено, не всички рецепти могат да се приемат безкритично, но ред еликсири, препоръчани още от Св. Хилдегард, се прилагат и в съвременната алтернативна медицина, и то с голям успех. Нали в днешно време се преоткриват и отварите от билки и растения и дори се използват във фармацевтичната промишленост.
Минералите са ни добре известни под формата на широко разпространени лекарствени средства усилващи, козметични, като съставки на ежедневната ни храна, но и като вещества, които увреждат здравето и застрашават живота ни. Защо тогава тези минерали, използвани от древните или средновековни лечители, да са по-малко ефикасни? Само защото тогава не са разполагали с промишлени средства за тяхното производство, а е трябвало сами да приготовляват праховете, отварите и дестилатите, защото са употребявали изрази, които днес ни звучат чужди? Тяхната технология, която често изисквала прахът да се стрива дни наред в хаван, а дестилатът да се преварява десетки пъти, не е била непременно плод на някакво суеверие, както днес често се твърди, а само на несъвършените техническите условия на тогавашното време.
Използването на минимални количества от основното вещество, както е при отварите или екстрактите от скъпоценни камъни на Св. Хилдегард, за днешната хомео- патия е нещо съвсем естествено. И какво в края на краищата представляват нашите любими и високо ценени минерални води, ако не вода, в която са се разтворили минимални количества минерални вещества в недрата на земята? Нали самото им име вече го подсказва. Всяка домакиня знае, че те са полезни при различни болести на бъбреците, жлъчката, стомаха и червата, но че за тях съществуват и противопоказания. Цели селища и региони живеят от болните, които идват там и се надяват, чрез бани в лековитите извори или като пият от тази вода всеки ден, да намерят лек за страданията си. Тук следва да споменем мислите на Св. Хилдегард, която между другото пише, че съществуват седем вида вода. Тази формулировка до сега не е дешифрирана, но нима е изключено, че тя има пред вид минералните води, които са ни така добре известни? Съвсем не.

Строго погледнато, за да приемем лечението със скъпоценни камъни и да погледнем на него сериозно, не е необходима съществена преоценка на нещата. Трябва само леко да повдигнем завесата на суеверието, с която е било забулено векове наред като предпазно средство срещу погрешни тълкувания и незнанието, трябва само да заменим лексиката с привичните за нас думи и да осъзнаем какво всъщност представляват скъпоценните камъни минерали, които с течение на времето така са се уплътнили, че са се превърнали в кристали, оцветени от метали или метални окиси в красиви цветове.
Преди всичко трябва да разберем простата истина, че изписването на различни хапчета от аптеката или препращането към физиотерапевта действително води до по-бързото справяне с наплива от пациенти в препълнените лекарски кабинети, в сравнение с интуитивните занимания на природната медицина с действителните нужди на болния, че често пъти и болният поради някаква вътрешна инерция не е склонен да се занимава с истинските причини на страданието си, че не е готов съзнателно да променя душевния си живот. Съвсем не е случайност, че с напредването на техниката, с все по-големите удобства в ежедневието ни ролята на пациента става все по- пасивна, като изключим може би рехабилитацията. Хората искат да се освобождават по възможно най-бързия начин от симптомите на заболяването си, много лекари не успяват или успяват едва след продължителни разговори да обяснят на пациента си, че тези причини често пъти могат да се премахват, ако той промени навиците си или начина на живот. Не е вярно, че медиците не умеят да го вършат, но пациентите не искат да ги слушат, тъй като това нарушава техните привички и битови удобства.

Въпросите, които би трябвало да се решават, за да могат да си взаимодействат природната и академичната медицина, са многопосочни и сложни. Преди да отхвърлим изцяло и с надменна усмивка учението за скъпоценните камъни на Св. Хилдегард и въздействието на кристалите върху здравословното състояние на човека, би трябвало да се опитаме да разберем колко много печелим от тях всеки ден и как, от друга страна, ежедневно излагаме здравето си на опасност.
Най-познатото минерално съединение, без което не можем да живеем, но което нанася и големи вреди на здравето ни, като че ли е натриевият хлорид готварската сол, която не само влияе върху дейността на сърцето и бъбреците и задържа водата в клетките, но ни е позната и в многобройни и различни медицински процедури. Недостигът на готварска сол води до обезводняване на организма, при много диети за отслабване точно това е причината за бързата загуба на теглото. Че готварската сол може да предпазва и от радиоактивно облъчване, в това ни убеждават напоследък все по-често споровете около намеренията отработеното атомно гориво да се съхранява в солници. Друго съединение на натрия, с което всеки ден се срещаме, е натриевият бикарбонат - содата за хляб.

Доста се спори и за живачното съединение амалгама, най-употребявания материал за зъбни пломби. При някои пациенти тя може да предизвика електрическо напрежение, което причинява сериозни увреждания на здравето, тя е и причината за различни отлагания, преди всичко в бъбреците. Живакът е не само опасен, но може и да убива; това се разбра например, когато японски рибари яли отровени с живак риби и после починали. Арсеникът от векове е известен не само като средство за изтребване на плъхове, а и като добро лекарство, но само в минимални, хомеопатични количества, и то само в някои специфични случаи. Все пак благодарение на неговото консервиращо действие са се съхранили немалко мумифицирани трупове; това че те не са се разложили, едно време се е възприемало като тайнствено явление и признак за святост. Дори ако смъртта е настъпила вследствие на бавно, но сигурно отравяне с малки дози арсеник.
Но в ежедневието ни, естествено, има и много привлекателни начини за приложение на минералните вещества. Бораксът например, като средство за поддържане на кожата, е съставка на много сапуни или лосиони, това важи и за лековитото и обеззаразяващо действие на сярата. Цинкът е чудесна основа за мехлеми и действа благотворно на открити рани, той се прилага в офталмологията и дерматологията. Поради това, че затяга порите, цинкът се прилага и в урологията, освен това е съставка на инсулина, който регулира механизма на обмяната на веществата при усвояването на храната.

Най-обикновеният тебешир, стрит на прах, е най-използваната основа за пасти за зъби, магнезият е земен алкален метал, който се съдържа и в тъканите, и в костите, липсата му води до нервност и обездвижване на мускулите. Магнезият се прилага успешно за преодоляване на стресови ситуации, но при свръхдоза може да причини блокада на краищата на нервните влакънца.
Калцият е необходим не само при растежа на костите и за здрави зъби, той подтиска и алергични реакции. Вероятно във всички домакинства, където хората или домашните животни реагират алергично на ухапвания от насекоми или на определени полени, винаги се намират ампули с течен калций за пиене. Калцият е също от голямо значение за съсирването на кръвта, за нормалното възбуждане на мускулите и нервите, което значи и за сърдечната дейност; в комбинация с бетаблокери обикновено облекчава пристъпите на ангина пекторис.

Въгленът, т. е. въглеродът, е изпитано средство за неутрализиране на отрови при разстройства, дори и при отравяния от лекарства. А какво друго представлява диамантът, ако не свръхчисти кристали въглерод? Когато при анемия или изтощение след вътрешни кръвоизливи вследствие ракови заболявания или недобро усвояване на хранителните вещества ни предписват препарати, съдържащи желязо, го възприемаме като нещо естествено. Употребяваме силициева киселина за прочистване на кръвта и медикаменти (или храни) съдържащи фосфор за укрепване на нервите.
Когато срещаме названието „глюкокортикоиден кристал“, то не ни говори нищо, стане ли обаче дума за кортизон, се сещаме не само за лечебните му свойства, но и за доста отрицателни странични действия. Че след тежки диарии и физическа преумора може да настъпи недостиг на калий и да се влоши здравето, е добре известно. Калият е необходим и за регулирането на електрическите процеси в нервната система, за поддържане на осмотичното налягане в клетките, за способността на мускулите да се свиват и за разграждането на въглехидратите.
Най-новите проучвания ни навеждат на мисълта, че широката употреба на оловни чаши за вино при древните римляни е причината за душевните болести, доказани при толкова много императори и напредващи с възрастта, тъй като в питието непрестанно са се разтваряли вредни вещества. Предупрежденията да не употребяваме калайдисани чаши или чинии, защото биха могли да замърсят храната, визират същите тези оловни примеси. Всеки ден научаваме за много тежки заболявания, причинени при вдишване на азбестов прах...

Защо кристалчетата на минералите да не могат да отделят дребни количества от фини вещества? Какво друго са били средновековните суспензии от кристали, т.е. смесите им предимно с вода? Дали човешкият организъм може да ги усвоява под формата на микрокристали така, както добре познатите ни днес редки елементи, не е доказано, но не и недоказуемо. Когато става въпрос за природолечението, охотно се изказват съмнения относно ефективността на хомеопатичните количества, но във физиологията на храненето тя се признава. Защо това да не важи и за скъпоценните камъни, които въпреки цялата си красота и материална стойност не са нищо друго освен минерали, чиято химическа формула е позната на всеки колекционер. Какво от това, че на Хилдегард от Бинген това не е било известно? Това не е било пречка нейните лекарства да са по-малко ефикасни, отколкото са сегашните.
И още нещо: колкото повече загубваме вярата в екстрактите от скъпоценни камъни, употребявани не само от Хилдегард от Бинген, но и от далекоизточни и езотерично повлияни алтернативни лечители, толкова по-упорито се занимаваме с науката за хранене и с произтичащото от това изискване при приготовляването на храните да съхраняваме минералните вещества и микроелементите. Или пък се стремим да поемаме колкото може повече сурови храни, за да предотвратим недостига им. Микроелементите се поемат от организма не само с храната, но и с питейната вода и въздуха. Между впрочем, прекаленото им поемане причинява повече вреда отколкото полза. Според съвременните схващания към необходимите микроелементи спадат хром, желязо, йод, кобалт (във витамин В 12), мед, магнезий, манган, молибден, селен, ванадий, калай и цинк. Предполага се, че бромът, познат не само като успокояващо средство, но и като смъртоносно бойно вещество, също може да влияе върху организма в онези малки количества, в които се срещат микроелементите. Не само флуорът, който в недостатъчна степен се съдържа в питейната вода, но и елементите никел, силиций и стронций по всяка вероятност стабилизират зъбния емайл. Като неутрални за човешкия организъм микроелементи засега се смятат алуминий, барий, берилий, бор, цезий, инертните газове, литий, рубидий, телурий и титан, но за цезия вече съществува ново схващане поради радиоактивното му излъчване. И то не е от най-приятните...

Ако Св. Хилдегард, предизвикала толкова много пренебрежителни усмивки, съветва да се пие само водата, в която са лежали или са били изварявани скъпоценни камъни, тя всъщност прилага онези лечебни сили, които в днешно време приписваме на микроелементите. И с това може би е лекувала последствията от недостига им, дължащ се на едностранната и фактически безполезна храна, в която витамините са били разрушавани от едновремешните методи за консервиране. Този начин на приложение, разпространен впрочем и в далекоизточните култури, в днешно време отново започва да придобива популярност в алтернативната медицина.
По-често обаче кристалите били стривани на прах и употребявани като суспензии или мазила. Първи свидетелства в европейските земи за този начин на приложение се срещат при гръцките писатели, при Епифаний Кипърски, който пише, че прах от топаз или сапфир например, смесен с вода или мляко, лекува подутини и тумори.
Скъпоценните камъни са най-финият и чист концентрат на минералите, кристалите се образуват при много високи температури и голямо налягане. Поради това те се смятат за единствената енергия, която въз основа на кристалния си строеж е в състояние да поема друга енергия под формата на определени честоти и после да ги излъчва отново. Подложени на силно налягане, минералите, от които са изградени скъпоценните камъни, отделят електрически заряд, а при не особено високи температури и лъчение; това са физически процеси, а според опита на лечителите положителното влияние на кристалите върху човека се дължи както на тези процеси, така и на основните им минерални съставки.

В езотеричната терапия със скъпоценни камъни се добавя и значението на цвета им. Той се възприема като честота на светлината, която пряко влияе върху жлезите е вътрешна секреция и биохимичните процеси в организма. Същевременно на цветовете, които също са резултат на химически процеси, се приписва и рефлекторно въздействие върху химическия обмен в организма, а от там и върху емоционалните състояния.
Онези кристали, които наричаме скъпоценни камъни, се състоят от осемнайсет минерала: алуминий, кислород и силиций се срещат във всички от тях. Към тях се прибавят берилий, желязо, флуор, въглерод, калий, калций, мед, магнезий, натрий, фосфор, сяра, водород, калай и цинк.
Благодарение на химическата си структура, като кристали от най-чисти химически елементи, скъпоценните камъни според литотерапевтите могат да влязат в контакт с човека, тъй като същите тези елементи се съдържат и в неговия организъм. Скъпоценните камъни се възприемат като носители на електромагнитна енергия, която пряко влияе върху електромагнитните процеси в тялото.

Същевременно кристалите създават в организма и непосредствено около него равновесие на йоните, излъчват светлинни честоти и по този начин въздействат на организма. Ако приемем, че съществува такъв механизъм, то в навика да се носи предимно на безименния пръст пръстен от благороден метал с или без камъни, монтирани в него, безспорно ще открием повече от оригинален израз на човешката суетност. Показателен е фактът, че безименният пръст в по-древни времена е бил наричан „пръст на сърцето“. Езотеричната алтернативна медицина твърди, че скъпоценните камъни си взаимодействат с енергийното поле на тялото посредством трайния контакт с кожата и че излъчват освен електрохимическа и тъй наречената „праничеека“ енергия, която се описва приблизително като „жизнена сила“. За постигането на този ефект е без значение дали кристалът се носи като бижу или муска, дали се намазва като мехлем или се поглъща като екстракт.
Подобно на много от ранните, предимно арабски източници и при Хилдегард имаме смесване на природонаучните и богословските образи, когато говори за произхода на камъните.

Скъпоценните камъни се раждат от огън и вода, когато водата се нагорещява и разпенва при допира си с нажежени планини, когато има високо налягане. Най-първите скъпоценни камъни обаче са създадени в рая, така както е и при библейските автори. Там се намира върховният ангел Луцифер, богато украсен с най-скъпи камъни. Когато Луцифер е низвергнат в ада, му отнемат тези камъни и създателят ги подарява на хората. Оттогава, обяснява Хилдегард, Луцифер ненавижда скъпоценните камъни, защото се родеят с огъня. А той трябва да изтърпява своето наказание във вечния огън, огънят на Светия дух от своя страна насочва човека към доброто и го изтръгва от влиянието на Луцифер.



Прочети всички статии за кристали и минерали