Хиацинтът е жълтеникаво-червена до червеникаво-кафява разновидност на циркона. Когато е оцветен в синьо, в днешно време го наричаме старлит. В предишните векове този камък е носил различни имена, в някои случаи дори слабо оцветените рубини и сапфири са били наричани хиацинт. Понякога този камък се бърка с аквамарин, хризоберил, топаз, турмалин и други камъни. Цветовете му наистина са непостоянни, те например се променят под влиянието на слънчевата светлина, а според старите предания и при промяна на времето настъпват забележими изменения.

Хиацинтът се ражда в първите часове на деня от огъня, тогава, когато въздухът е умерено топъл. Той е по-скоро въздухоподобен, отколкото огнен. Затова си взаимодейства с въздуха и понякога изравнява собствената си топлина с тази на въздуха. Но въпреки това е и огнен, защото произлиза от огъня.

При проблем с очите
Който има проблеми с очите или има мътни или гноясали очи, нека държи хиацинт срещу слънцето. Камъкът веднага ще си спомни, че произлиза от огъня, и бързо ще се стопли. Тогава трябва да се навлажнява с малко слюнка и бързо да се слага върху очите, за да се загреят. Ако това действие се повтаря често, очите отново ще станат ясни и здрави.

Срещу уроки
Който е омагьосан от бесове или магически заклинания (уроки), така че често губи разсъдъка си, нека вземе топъл пшеничен хляб, после да издълбае с нож кръст в горната коричка, без да разрязва целия хляб, да прекара камъка по разреза отгоре надолу и да каже: „Господи, ти който отне от дявола цялата скъпоценност на камъните, защото той престъпи повелята ти, отнеми и от теб - (името на човека) - всички халюцинации, магии и заклинания и го освободи от страданията на тази лудост!“ После същият камък трябва да се прекара още веднъж по разреза през целия хляб и да се каже: „Както е било отнето великолепието от дявола поради прегрешенията му, така да ти бъде отнета и да те остави тази лудост, която измъчва теб - (името на човека) - с разни объркани представи и вълшебни заклинания!“ След това на болния се дава да яде от хляба, който е от двете страни на разреза, през който е прекаран хиацинт. Ако болният е толкова слаб, че не може да яде от пшеничния хляб, трябва да се благослови топъл безквасен хляб с хиацинт и споменатите думи и да му се дава да яде от него. Същият кръст трябва да се прави и във всички топли храни, които се дават на болния, тоест в месото, в яхнията и всички останали гозби. Те трябва да се благославят с кръстния знак и със същите думи. Ако това се повтаря често, болният ще бъде излекуван. А който страда от сърце, да прави кръстен знак с хиацинт над сърцето си и да казва споменатите слова и тогава ще се почувства по-добре.