Магнитният камък или магнетитът, който по същество представлява желязна руда, е бил добре познат в Европа, тъй като често се среща не само в Русия, Украйна, Алпите и в Баварската гора, но и в планината Айфел. Находищата на магнетит обикновено са примесени с други руди.

Железният магнетит е топъл камък. Той се ражда от секретите на определени видове отровни змии, които живеят в някои пясъци и води, но по-често в пясък отколкото във вода. Има вид отровна змия, която като охлюв остава в близост до водата или в нея и изпуска секрета си на определени места върху почва, от която се добива желязо. Ако това го види друга отровна змия, която също живее до или в тези води и се храни с почвата, от която се добива желязо, тя жадно бърза при тези секрети и пръска върху тях от черната си отрова. Силата на отровата прониква в другите секрети. След като се втвърди и вкамени, железният магнетит има цвят на желязо и по природа го привлича, защото се образува от отровата, обогатена с почва, от която се добива желязо. Водата, която се намира в близост до този камък и често го пръска и залива, разрежда и обезсилва съдържащата се в него твърде силна отрова.

При психически и ментални проблеми
Ако човек полудее или поради страшните си фантазии излезе извън себе си, нека намокри магнетит със слюнката си и прекара навлажнения камък по темето си, а после и под прав ъгъл по челото и каже: „Ти зло на лудостта, отстъпи пред силата, с която Бог превърна мощта на низвергнатия от небето дявол в благо за човека!“ И той ще дойде на себе си. Защото огънят на този камък може да е и полезен, и безполезен, тъй като огънят, придобит от земята, която съдържа желязо, е полезен. Но огънят, който идва от отровата на змиите, е безполезен. Ако железният магнетит бъде възбуден от лековитата, топла влага на човешката слюнка, той надделява над вредните сокове, които лишават човека от разсъдъка си.