Бутик "Ален Мак" - ръчна изработка на бижута от естествени камъни и минерали. Купете си Вашето бижу!

Скъпоценните камъни - магическо въздействие или божествена сила

Прочети всички статии за кристали и минерали    
   


Скъпоценните камъни - магическо въздействие или божествена сила кристали
Нима е случайност, че в началото на разказа за сътворението, когато се описва раят, се споменава скъпоценен камък и че Откровението на Йоана завършва с картината на бъдещия Йерусалим, стените на който са съградени от скъпоценни камъни?

Изглежда човечеството от самото начало на културната си история е завладяно от загадъчната красота на святкащите, блещукащи кристали, и то в такава степен, че може да си представи вечното царство на мира само, ако е оградено от блестящи скъпоценни камъни. Наистина ли само красотата им е причината за този възторг? Дали не съществуват още от самото начало съмнения, че те притежават тайнствена сила и особен Божи дар?

Доколкото археологическите разкопки са в състояние да ни отвеждат в далечното минало на човечеството, скъпоценните камъни са неразделна част от погребалните дарове, а начинът, по който са положени там, ни позволява да стигнем до заключението, че далечните ни прадеди са ги носили и приживе като украса, талисман или щит срещу демоничните сили. И сигурно също не е случайност, че великите култури на древността са украсявали статуите на своите богове, герои и владетели със скъпоценни камъни, дори изцяло са ги създавали от тях или поне очите им са били изрязани от обсидиан, че символите на отвъдното били изработени от материали, чиято красота и трайност далече надминава всичко земно.
А там, където човекът е почитал боговете, за да спечели чрез молитви и жертвоприношения тяхната благосклонност, там където жрец е изпълнявал тази служба в името на други хора, неговото посредничество между небето и земята е вървяло ръка за ръка с познанието за вината и изкуплението, болестите и мизерията, лечебната сила и лечителството. И в неговите ръце камъкът придобивал свръхестествена сила...

Затова дори човек да реши да се занимае „само“ с книгата за камъните на Хилдегард, той ще трябва да разтвори сетивата си, за да може да приеме познанията за магическите и терапевтични свойства на камъните, събрани и записани в продължение на много векове, приказките и митовете, опита на другите религии, както и пътищата, по които съвременните езотерици се опитват да използват силата на кристалите. Надменната усмивка, с която често се отхвърлят всички достижения на лечението със скъпоценни камъни, от всички възможни подходи вероятно е най-неподходящият. Защото от една страна и съвременната ни медицина, и науката за храненето, препоръчват цяла поредица от лекарства на чисто минерална основа, от друга - самите ние усърдно се стараем ежедневната ни храна да съдържа необходимите микроелементи, поемайки редовно най-различни минерални води, за да подобрим здравословното си състояние.

Въпреки че твърде рядко го осъзнаваме, но по този начин доста се доближаваме до съветите на Св. Хилдегард. Ние притежаваме съвременни познания, знаем повече за химическия обмен в организма си; елементите в скъпоценните камъни се оказаха доста no-делнична съставка на грижите ни за нашето здраве, отколкото обикновено осъзнаваме. Същото важи и за учението за цветовете от по-ранните векове като в днешно време го прилагаме както в областта на психологията, така и при оформлението на работни помещения, зони за почивка или болнични стаи...

Погребалните дарове, с които археолозите доказват тясната връзка на човека със скъпоценните камъни, датират още от палеолита. Най-старата находка е от кехлибар като той наистина не е скъпоценен камък, а фосилна смола, но през всички хилядолетия на човешката историята кехлибарът е бил много високо ценен, съществувал е специален път за него, подобно на пътя на коприната в Далечния изток и този на солта в Алпите, а император Нерон изпратил цяла експедиция, за да донесе „сълзите на слънцето“ в Римската империя. Викингите носели със себе си кехлибар, когато тръгвали по своите морски пътешествия, за да ги предпазва от демоните, а и в днешно време се носи кехлибар като дар на гроба на Мохамед; в Турция от него правят лули против инфекции; в Източна Прусия го дават на бебетата в устата да го дъвчат, когато им никнат зъби.

Германите вярвали, че аметистът носи щастие и предпазва от злини, шумерите ценели и обработвали ахата с разноцветните му жилки, а доказателство за високата почит, на която се радвали камъните, не на последно място са и находките в гробовете на египетските фараони. На камъните се приписвала не само силата да опазват мъртвите им тела от разложение, за да се съхрани като убежище за душите им - за Ка, като земна обител, в която да могат да се завръщат по всяко време, на тях се покланяли и като на символи на боговете, слънцето, звездите. Нека си спомним само великолепния нагръдник на Тутанкамон, украсен с многобройни камъни, саркофага на мумията му, огромното число скарабеи, изрязани от нефрит, карнеол или алабастър и олицетворяващи вечния живот, каменоломните, където по заповед на Клеопатра добивали смарагди в големи количества - винаги почитта към камъните е съдържала и компонента, която препраща към боговете, и друга, която се отнася до лечебната им сила.
Това важи и за ясписа, носен от жреците, когато прилагали своите диагностични и лечителски знания, и за лапис-лазули с изобразения на него йероглиф за понятието „истина“, носен от съдиите. Доказателство за голямото разнообразие на скъпоценните камъни, причастни от най-древни времена към култовите действия, се съдържа и в Библията, както толкова много други неща. При описанието на ритуалните одежди на първосвещениците в книгата „Изход“ научаваме, че върху нагръдниците наред с много други украси трябвало да има сардер и топаз, смарагд и рубин, сапфир, яспис, хиацинт или диамант и ахат, аметист, хризолит, карнеол или опал и оникс, като символи на дванайсетте израелитски племена.

Човекът от самото начало на историята си е свързвал болести и беди, природни бедствия и съдбините на народите с прякото вмешателство на боговете. В Стария завет болестите и смъртта също притежават характера на вина и наказание. Който е виждал призванието си в това да бъде посредник между хората и боговете, същевременно бил и лечител, който умеел да изцерява и прогонва болестта на отделния човек или страданието на цялата общност чрез жертвоприношения, богослужения и тайнства. По този начин скъпоценният камък, дар от боговете и едновременно символ на преклонението пред същите тези богове, придобивал освещаваща и целебна сила като това е мъдрост, дошла до нас през хилядолетията и превърнала се в нещо естествено, независимо дали се изразява в магически, ритуален или терапевтичен аспект.
Въз основа на познанието на евреите, определящия корен на християнското мислене на европейската ни цивилизация, научаваме много подробности за тези взаимозависимости.



Прочети всички статии за кристали и минерали