Всеки камък съдържа горещина и блага. Дяволът се плаши от скъпоценните и полускъпоценни камъни. Той ги ненавижда и презира, защото му напомнят, че са блестели и преди той да се сгромоляса от великолепието, дарено му от Бога, а също и защото те се раждат в огъня, в който той изтърпява наказанието си. Защото той по волята Божия бе победен от огъня и падна в него. По същия начин го побеждава огънят на Светия дух, щом той при първия си полъх изтръгва човеците от огнената паст.

Скъпоценните камъни и украшенията растат на изток, и то по онези места, където слънцето пече особено силно. Защото поради горещото слънце планините там са знойни като огъня. И реките, които текат там, непрестанно кипят поради извънредно силния слънчев пек. Когато вследствие на това реките по тези места понякога излизат от коритата си, когато се разливат и се възкачват по тези планини, които поради слънчевия пек са огнено горещи, при допира между речната вода и някои части на скалистите планини се образува нещо като пяна, тогава се вдига пара и когато се посипват с вода, те съскат като нажежено желязо или нажежен камък. Тази пяна остава да виси там като репей, а след три или четири дни се втвърдява и става като камък. Когато мине наводнението и водните маси се завърнат в коритото си, пръските от пяна, полепнали на различни места в планината, изсъхват, но в различна степен, защото слънцето пече различно в различните часове на деня и следователно и температурата е различна. Според температурата по време на съхненето си те придобиват съответните си цветове и свойства. Вследствие процеса на съхнене те се втвърдяват в скъпоценни камъни, отделят се като люспи от неимоверно многото места, където се образуват, а после падат в пясъка. Когато реката отново залее околността, водата им ги отнася на други места, където хората после ги намират. Поради всичко това, скъпоценните камъни , които се получават по този начин в споменатите планини, светят силно като дневна светлина.

Скъпоценните камъни се получават следователно от огън и вода. Заради това съдържат горещина и влага. Освен това те притежават много различни сили; това е причината с тях да могат да се извършват много полезни, почтени и ползотворни за човека неща. Скъпоценните камъни обаче не са пригодени да служат като средство за прелъстяване, блудство, прелюбодеяние, вражда, убийство и подобни неща, които са порочни и противоестествени за човека. Защото същността на скъпоценните камъни търси всичко, което е почтено и полезно, и отхвърля лошотията и злобата на човеците. Така и добродетелите отхвърлят пороците и тогава пороците не могат да се съюзяват с добродетелите. Но има и други камъни. Те не се раждат в споменатите планини и по описания начин, а се образуват от някакъв друг материал без стойност. С тях може, със съгласието на Бога и според тяхната природа, да се извършва както добро, така и зло. Защото Бог, тъй да се каже, украси първия измежду ангелите със скъпоценни камъни. Когато Луцифер видя как проблясват в огледалото на божественото, той се сдоби със знанията си. От тях той разбра, че Бог възнамерява да създава още много прекрасни неща. Тогава се възгордя, защото блясъкът на камъните върху него се отрази в Бога, и си въобрази, че и той притежава толкова умения колкото самия Господ, дори и повече. Затова блясъкът му угасна. Но така както Бог постави Адам в по-добро положение, така той не позволи и скъпоценните камъни да изгубят блясъка и силите си, защото пожела да бъдат ценени и възхвалявани на земята и да служат като лечебно средство.