От всички бижута пръстенът е най-близък на човека. Той преминава през историята, като служи не само за украшение, но често и като символ. Различните видове украси определят смисъла или значението на пръстена.
Пръстенът-печат спада към най-старите пръстени. Още в древния Ориент наред с обикновените печати се изработвал печат, прикрепен на метална халка. От Средновековието са запазени много пръстени-печати: златни, сребърни, железни, бронзови и оловни. По правило от метал бил целият пръстен,
включително и печатът. Гербовият знак, понякога допълнен с инициали, се появил едва през XIV век най-напред в Италия. По време на Ренесанса отново се срещали печатни знаци, гравирани в скъпоценни камъни, които се прикрепвали на пръстен. Пръстенът-печат е бил и продължава да бъде любимо мъжко бижу, макар че вече е загубил първоначалната си функция.

Пръстените често са служели като сановнически отличителен знак. Това били пръстени, свързани с обред на църковно или светско въвеждане във функция, например така наречените златни рибарски пръстени, които при встъпване в длъжност папите връчвали на подчинените си сановници и след смъртта на притежателите били унищожавани. Венецианските дожи също имали специални пръстени - всяка година на Задушница ги хвърляли в морето, за да укрепят властта си над морската стихия.

Пръстените изпълнявали също функцията на легитимация или разпознаващ знак. Специални пръстени имали съсловията, еснафите, религиозните и политическите съюзи. Владетелите награждавали с пръстени свои служители (качеството и теглото на пръстена от скъп метал зависели от заслугите на надарения); този обичай е документиран още от историята на Рим и Византия. Интересен обичай през Средновековието било прикрепването на пръстен към някой договор като потвърждение на неговата валидност. Такъв бил пръстенът, прикрепен от английския крал Ричард-Лъвското сърце, към договора за отстъпване на Нормандия.

Специална група представляват и литургичните пръстени. Духовници с висок сан носели пръстени по време на литургия. Монахините носели прости пръстени в знак на своето "обвързване с Христос". През XV-XVII век специални пръстени се използвали вместо броеници за отмятане на молитвите. Така наречените папски пръстени и до ден днешен карат изследователите да спорят за тяхното действително предназначение, в смисъл дали става дума за обредни пръстени, или за папски дар на видни богомолци, пристигащи в Рим. Богомолските пръстени са сравнително често застъпени в средновековните паметници. Те са от евтини метали - олово, калай или бронз, и са украсени с раковина като символ или знак на града на поклонението.

Пръстените-амулети имали предназначение да предпазват носещия ги от заболяване, от уроки и други опасности. Затова такива пръстени се украсявали със скъпоценни камъни, на които от прастари времена се приписва магическо въздействие. Често пръстенът-амулет изобразявал и фигурата на светеца, към когото се отправяла молбата за закрила, или пък представлявал някоя част от човешкото тяло - като молба за оздравяване или благодарност за оказана вече помощ.

Към най-красивите пръстени в миналото спадат приятелските, любовните, годежните и сватбените пръстени, чийто вид и приложение в историята често се преплитат. Характерен мотив на тези пръстени от времето на Римската империя са кръстосаните или стиснати ръце, сърце, лък, стрела или числото 3 - символ на вярност. В Средновековието тези бижута се изработвали като халка с релефен или гравиран надпис. През Ренесанса любим тип били двойните пръстени, чиито коронки се украсявали със скъпоценен камък или били оформени като ръце. Всеки от годениците носел едната половина, след сватбата се съединявали в един пръстен.

Простата халка на годежните пръстени дошла на мода едва през XVII век. Венчалните пръстени се носели на безименния пръст на дясната ръка, тъй като се смятало, че към този пръст води от сърцето вената на любовта. Интересно е, че тази вяра, отбелязана още от римските автори, се е запазила толкова векове.
Необичаен венчален пръстен е свързан с биографията на Мартин Лутер. Той поръчал да изработят сребърния му венчален пръстен с религиозен мотив на халка в десет броя и ги раздал на близки приятели като спомен от сватбата.

Трудно могат да се изброят всички видове пръстени. Обаче можем да припомним някои от по-интересните видове, например бронзовите пръстени-ключета в древен Рим, каквито получавали младоженките като символ на власт в новото домакинство; същевременно те служели и за заключване на малки ковчежета за скъпоценности. Южнонемските пръстени-боксове със значителни размери били истински оръжия. Ренесансът внесъл своята привързаност към астрономията и алхимията и в оформянето на пръстените, които представлявали сглобяемо кълбо или слънчев часовник. Барокът пък вложил в коронките на пръстените миниатюрни часовничета, рококо създал нежните пръстенчета във форма на цветенца от пастелно оцветени естествени камъни, класицизмът донесъл пръстена с наименование "маркиз", който се характеризирал с голям скъпоценен камък, заобиколен от дребни и прозрачни камъчета. А XIX век и в пръстените се вдъхновява от изминалите столетия.

В някои периоди пръстените са имали своите особености. Често се носели и на показалеца на дясната ръка, особено секретните, т.е. пръстените-печати. На палеца се носели епископските пръстени. През XVI век дошли на мода изрязваните ръкавици или пък пръстените се поставяли върху ръкавицата. Ренесансовите портрети често показват пръстени поставени на втората става на пръста. Пръстените се нанизвали на верижка и се носели на врата.