Болестите, които се определят по-често по симптомите и по-рядко по причините им, в повечето случаи се свързват с духовни несъвършенства. Така например се прави връзка между епилепсията, наречена от народа припадъчната болест, и грехопадението, неспособността на човека да се изправя със собствени сили за свое добро. Циреят, чиято отрова може да увреди дори сърцето, се свързва с гнева, невъздържаността, жестокостта, които отравят душата. Външните рани съответстват на раните, нанесени на душата от дявола, отравянията и раните от ухапване напомнят за изкушенията на змията в рая. И както за пречистването и освещаването на човека са нужни различни добродетели и са възможни различни пътища, така за изцелението на болестите са нужни различни камъни.

Лекарствата, т.е. алегоричното значение на камъните, винаги съответстват на вътрешното значение на болестта. Горещината на гнева изисква охлаждащата кротост на аметиста, алчността може да бъде побеждавана от доброволната бедност, олицетворявана от сапфира, разплутостта на воднянката, надменността на духа със смирението, чието въплъщение е ясписът.
От пряката алегория между болестта и греха произлизат и други качества на камъните: укрепващото им и усилващо въздействие върху различни функции на организма. Аметистът например подсилва плодородието, ясписът, кехлибарът и други подпомагат по-лекото раждане, ониксът и планинският кристал подобряват лактацията на кърмачките, оритът предпазва от забременяване, сардониксът успокоява съня, гранат-алмандинът подобрява кръвта, мемфитът действа обезболяващо преди тежки операции или ампутации.

Всички народи от древността свързват силата на скъпоценните камъни с боговете, египтяните с бога Ра, гърците с Хермес, но и християнската вяра им отрежда, естествено, божествена сила. Както активното, така и пасивното им прилагане във всички епохи изисква силна набожност и скриването на знанията пред неверниците. Марбод от Рен приписва въздействието на камъните пряко на съдържащите се в тях божествени сили. Други автори, например Фолмар, освен това препращат към библейското значение на скъпоценните камъни, но често становището на по-късните автори, които тълкуват преданията за лечението със скъпоценни камъни, се колебае между представата за магическото им въздействие и заложената в тях от природата лечебна сила.

Хилдегард от Бинген първоначално приема скъпоценните камъни като дар Божи за свободното от грехове създание, който по волята Божия може да бъде използван за лечебни цели. Неговото приложение се свързва съответно с медитативно-набожни текстове, но не и със свещени формули, както е при Томас от Катимпре. Тези свещени формули трябва да пречистят човека от греховете и да допринасят за неговата възприемчивост към лечебната сила на камъка, същевременно те трябва да върнат на камъка това свойство, основаващо се на сътворението, което не познава греха.
По-късни книги за камъните, като тази на Конрад от Мегенберг или на монасите от „Св. Флориан“, още дълго време ще се позовават на тази свещена формула. Безброй митове и легенди от древноизточните култури и религии съдържат разкази за съдбовната сила на скъпоценните камъни, за тяхната власт над демоните, техния произход от кръвта или от сълзите на боговете. Да си спомним само за „Деви Бхагват“, или „Вишну Дармотер Пурана“, за „Буда Бхата“, „Курма Пурана“, „Сурминт“ и „Хадрешвар“, за „Агастия“, „Ратна Пракаш“, но и за „Артх Шастра“ от времето на Александър Македонски, влиянието на която върху европейската култура е не по-малко от това на великия епос за сътворението и героите „Махабхарата“.

Лечебната сила на скъпоценните камъни, за разлика от медицинското им приложение, е описана още от най-древни времена, оттук следва, че тези камъни са били носени като муски или украшение на дрехата.
Според „Курма Пурана“ скъпоценните камъни са създадени от светлинните лъчи, произлизащи от седемте известни тогава планети, те олицетворяват седемте цвята на дъгата. Различните цветове, които се получават, когато светлината преминава през призма, свидетелстват за различните им честоти, следователно за различни енергийни потоци, които пряко въздействат на различните зони на човешкия организъм.
Според други далекоизточни източници седемте лъча произхождат направо от тялото на господаря на света Ягадишвара. Тази божествена светлина храни планетите, а тяхната светлина от своя страна в постоянно повтарящ се ред скъпоценните камъни, които препредават космическите енергии на човешкия организъм.

В цикъла „Веда“ изрично се възхваляват благоприятните последици от носенето на скъпоценни камъни. В много древни писания, а също и в някои приказки, в които всъщност поетично се претворява прастар опит на народите, се съобщава, че скъпоценните камъни носят щастие, мир и богатство и възпират отрицателните енергии, които биха могли да причиняват болести и мъки.
В „Гаруда Пурана“, в която Индра приема образа на жрец, четем, че скъпоценните камъни, поглъщани стрити на ситен прах или във вид на оксиди, могат да лекуват заболяванията на определени части на тялото.
Диамантът лекува болести на костите, рубинът лекува и прочиства кръвта, смарагдът действа добре на жлъчката, синият сапфир изцерява болести на очите, котешкото око действа добре на гласа и слуха, жълтият или белият сапфир се прилагат при заболявания на кожата, турмалинът укрепва ноктите, хиацинтът увеличава семенната течност и я прави по-плодовита, лапис-лазули помага при жълтеница, кварцът лекува туберкулозата и заболяванията на далака.

В „Тантра“, тази сложна браманска система, възникнала около V в. и по-късно доразвита, лечебното действие на различните скъпоценни камъни е описано много подробно, особено 6 частите, разработени през X и XI 6., тук вече се среща и употребата на стрити или оксидирани камъни за лечебни цели. Малко по-късно далекоизточните лечители, между тях и жреците на тантризма, започват да изследват химическия състав на камъните. Но предимно се говори за предаването на космически и планетарни енергии, акумулирани в скъпоценните камъни, все още става дума и за магията, заложена в тях. Особено тантристите гледат на скъпоценните камъни като на хранилище на божествената енергия, поради това ги използват предимно за изработването на култови предмети - талисмани, броеници, муски и махала, същевременно обаче и за оформлението на площадки, от където се обръщат към боговете, раздават светена вода, приготовляват жертвените дарове или извършват освещаващи церемонии подобно на килимите или цветята пред свещените гробове или по време на процесията за празника на Тялото Господне в християнските страни.
Докато в Египет скарабеите, символите на вечността, се правят само от меки, добре подаващи се на обработка скъпоценни камъни, при далекоизточните култури от този материал се изработват и култови предмети за ритуалите, служещи на плодородието. Но не само тези култури, хилядолетия по-стари от нашата средноевропейска цивилизация, употребяват предимно кварц, лунен камък, нефрит или тюркоаз за култови действия. Не само техните броеници от край време се изработват от скъпоценни или полускъпоценни камъни. Откакто в християнството съществува броеницата, родила се от традицията на доминиканските монаси, тя или поне петте перли за „Отче наш“ се изработва наред с по-евтини материали често и от скъпоценни камъни или поне е украсена с висулка от благороден кристал. Най често от карнеол, ахат, планински кристал, гранат, аметист или сапфир не само защото са красиви, а и защото според преданието притежават лечебна, благодатна сила, пречистваща душата. За ахата се смята, че предпазва от епилепсия и душевни болести, от пристъпи на подагра, от лошите последици на алкохола, от отровата на змиите и злите животни, той дарява с кротък нрав, неговото пречистващо действие се отнася преди всичко до духовната област. Така той става традиционен камък, който украсява амвона, защото душата преди четенето на свещените текстове трябва да се пречисти, а духът да се съсредоточи върху словото Божие. Планинският кристал пази онзи, който го носи, от всякакви злини и от световъртеж, гранатът отпъжда лошите сънища, карнеолът усмирява гнева и спира кръвотечението, сапфирът пък предпазва от завистници, освен това най-общо от болести и ранна смърт. Скъпоценните камъни се намират в тясна връзка с боговете, с планетите, сътворени от тях, а пък те от своя страна са тясно свързани с органите на човешкото тяло и здравето му. Тъкмо тези постоянно повтарящи се приложения могат да се проследят до най-дълбока древност, дори до онези времена, когато хората вярвали единствено в магическата сила на муските.
Така жълтият сапфир в ранните, предимно източни учения е средство против глисти, той премахва болестите на кръвта и вредата от отрови, помага при жълтеница, гастрит, кашлица, туберкулоза, лекува тумори и хемороиди. На синия сапфир се приписва лечебна сила при хроническа треска, епилепсия, астма, болки в ставите, възпаление на нерв, истерия, ревматизъм и колики. Силите на диаманта се проявяват при туберкулоза, затлъстяване и повишено съдържание на холестерин, хронично разстройство, импотентност, диабет, жълтеница, гръдна жаба, нервна слабост, менструационни смущения и влошено зрение. Хиацинтът е добро средство против гастрит, туберкулоза, жълтеница, грипозна кашлица, отоци на матката и отново влошено зрение. Рубинът според далекоизточното природолечение лекува импотентност, облекчава сърдечни страдания и помага при силна загуба на кръв, при туберкулоза, продължителна треска, диабет, високо кръвно налягане, болки в крайниците и дизентерийно повръщане. А смарагдът се прилага при отравяния, повръщане, смущения на жлъчката, киселини в стомаха, запек, заболявания на пикочните органи, туберкулоза и сърдечна слабост. Различните приложения, естествено, се различават в различните културни сфери, но това не променя отношението на народите, дълбоко свързани с природата, към сълзите на боговете, към силата на планетарните лъчи.

Една от най-важните задачи на жреците и мъдреците в Китай, Тибет и древните култури на инките е била да придават на камъните такава форма, че при допира си с ръката да носят „утеха и мир на душата“, да възвърнат на човека спокойствието и да опазят домашния мир. Тъй че онези украшения, наречени от нас често малко пренебрежително „ласкатели на ръката“, очевидно имат дълбоко значение. В древните митове така или иначе варианти на легендата за първородния грях, а нарушеният мир и дисхармонията винаги се сочат като първопричина на всички болести. А те възникват, когато човек губи връзката си с космоса, когато се изолира и се поставя над сътворението, вместо да проумява, че е част от него.

Впрочем от най-древни времена едновременно с прилагането на магическите камъни се препоръчва и съответна диета и тук отново намираме връзка с учението на Св. Хилдегард за скъпоценните камъни, което всъщност е съставна част от нейното природолечение. От духа на старадщия се изисква да се отвори за силата Божия и готовност да се отърси от вината чрез вяра и покаяние.
Цялата медицина на шаманите всъщност представлява опит да се постигне хармония между телесните функции на човека или техните смущения, от една страна, и природата, от друга, човекът да се върне към оня ред, към който принадлежи от самото сътворение да служи и съхранява, а не да владее и разрушава. Стремежът е насочен към това човекът подобно на растението, животното и минерала, светлината и дъжда, отново да се впише в това голямо единство, да се въстанови хармонията между тялото и духа, между всички създания, а тя може да съществува и да действа само, ако човекът се почувства част от сътворението. Ако днес сме на път да схванем едва подстъпите към това прастаро мъдро правило на човечеството, то между другите неща и учението на Св. Хилдегард може да ни служи за пример, достоен за подражание.

Разпространената в Стария завет, както и в цяла Северна Африка и в Близкия Изток представа, че болестите и смъртта всъщност са израз на вина и наказание, влияе както върху християнството, така и върху духовната история на Централна Европа. С разпространението на Новия завет обаче схващането за колективния грях и колективното опрощение на цял един народ се измества все повече към индивидуалното. Нали общността на народа Божи чрез саможертвата на Иисус е спасена и изцерена от първородния грях, отделният човек обаче продължава да се нуждае от вътрешно спасение и изцеление. Поради това заедно с разпространението на християнството силата на скъпоценните камъни все повече се свързва с постъпките на спасителя Христос, със силата на Светия дух, които изцеряват душата, а с това в крайна сметка и болното тяло. Древните предания не са изгубени, те просто придобиват нови измерения, когато се казва например, че сапфирът не само подтиква душата към разкаяние, но и освобождава тялото най-общо от предразположение към болести. Или че халцедонът има отношение към третия член на Символ-веруюто и олицетворява зачатието на сина Господен в непорочната утроба на Дева Мария.

Същевременно отнасянето на отделни камъни към определени болести свидетелства и за растящите природонаучни познания за взаимосвързаностите, в тях откриваме първи стъпки към патологията и фармацевтиката. Още в първите векове след Христа в Европа, за разлика от Ориента, все по-често се споменава за приложението на стрити камъни: при увреждания на бъбреците или черния дроб или при запек например се прилага стрит кехлибар смесен с мед и вода, против глаукома дават малахит на прах, забъркан в кашичка. Еликсирите за пиене също не се срещат при Хилдегард за първи път като бяло вино, в което е престоял турмалин, отдавна е познато като средство против страха, с розов кварц, амазонит и ахат се приготовляват лечебни течности, те не само се пият, но и се втриват в кожата или се добавят към водата за къпане, а и за рубина, диаманта и планинския кристал се твърди, че отдават магнетичните си свойства на водата и я превръщат в лековита.
Ясписът заема особено място, в някои писания го наричат най-стария скъпоценен камък на сътворението, поради което символизира първия член на Символ-веруюто, вярата в Бога-творец. На него приписват диагностична сила, а за Клавдий Гален, роден около 130 г. в Пергам и редом с Хипократ най-прочутият лекар на древността, твърдят, че винаги, когато е лекувал пациент, е носел пръстен с яспис на ръката си. Литературата на древността и Средновековието изобилства от книги за скъпоценните камъни. При това знанията за силата им във вид на муска, жертвен дар или лечебно средство, са широко разпространена народна мъдрост, което не на последно място обяснява обичаите при носенето на украшения и изработването на освещаващи предмети, а и сензационните опити на някои алхимици.